Mystery Valley/ Долина на тайните
Няма как да не се запленя от такова име – ‘Mystery Valley‘ – ‘Долината на тайните’! Разгледах и съвсем естествено ме привлече фигурата на възрастен навахо водач. Още от пръв поглед разбирам, че този човек е цяла Вселена – разказвач на истории, бивш учител по професия и духовен учител по призвание, от род на лечители – какво повече можех да искам! Впоследствие изгледах всички филми за него в youtube, особено един ми стана много любопитен – ‘On the Path of the Immortals‘. Нямах никакви съмнения, че искам да се срещна с този удивителен човек. След няколко мейла, часът и датата бяха уговорени. Но аз съвсем не бях сигурна, че наистина ще изпратят именно него. Отиваме на паркинга, от където ще ни вземе бял пикап. Той е там, седи и ни чака! Дон Мос е излязъл от книгата Дон Хуан, а срещата с него може да бъде сравнена с 4 прочетени на един дъх тома на Кастанеда за 4-те часа, които прекараваме заедно. Говори като поет, с изразителността на актьор и думи на мъдрец. Този човек е цяла енциклопедия. Потегляме веднага към петроглифите, оставени от мистериозно изчезналите анасази – предците на индианците Хопи и Зуни.
Спирка 1 – племето Навахо, Ya’at’eeh! – spiritual greeting – духовният поздрав
Точно преди да навлезем в мистериозната долина, той спира пикапа, излиза и сяда до нас в каросерията. Излъчва мъдрост и добрина, както и шеговитост. Ние гледаме като индианци, попаднали направо в университета по индианските науки, а той насърчава всеки признак на схватливост. Очите му се усмихват изпод широкополата шапка с лента от разноцветни ромбове, носи синя риза с навити ръкави, прелюбопитна гривна-часовник, инкрустирана с камъни, както и колан с огромен син тюркоаз. Всичко, което научаваме от него затвърждава индианската ми същност, всяко нещо е символ, тайна, мистика, код за нещо друго.
Представя ни се като навахо, но държи да знаем, че истиското име на племето е Дине – (Dine) – DI – означава – Рай, Вселена, Бащата Небе (The Heaven, The Universe, Father Sky), NE – майката Земя (Mother Earth), събрано заедно, името означава мъжко-женско, хармония, равенство, равновесие. Навахо е дадено име от племето Зуни, заради начина, по който навахо садяли царевицата в спирала, а не като всички останали в редове. Нарекли ги Nava – ‘тези, които отглеждат различно’. Съвпадиние или не , но испанците също ги нарекли Navaja (от испански) – късо острие, ножче, заради късите ножове, които носели, техните били дълги мечове.
Усмихва се и хваща ръката ми – ‘Ya’at’eeh!‘
“Когато се поздравяваме, казваме Ya’at’eeh – но това съвсем не означава Добър ден! Ya – означава Рай, Вселена, Бащата Небе. Американците сграбчват ръката ти, навахо едва се докосваме, защото това е духовен поздрав. Палецът си ти, показалецът – майка ти, двете заедно са кланът – в моята култура се взима клана на майката, средният пръст е баща ми, безименният – дядо ми, кутрето – прадядо ми. Така че когато ти стисна ръката, аз те поздравявам духовно и не само това, аз те поздравявам с цялото ми семейство, с мойто родословие, с моето минало и с моето бъдеще. Това е моята кръвна линия. Нещо повече, ако ти дойдеш при мен отдалеч и кажеш, че принадлежиш на клана на моята майка, аз ще те погледна в очите, ще хвана ръката ти и когато моята майка почине, ти ще станеш моя майка, независимо колко си млада или възрастна. Ако си мъж от клана на баща ми и стисна ръката ти, когато баща ми умре, ти ставаш мой баща. Така че никога не си без роднини, винаги има някой, който да замести този, който си загубил. Това е, което ще видите тук в петроглифите. Всички тези древни хора са оставили знаци, отпечатъци от ръцете си, за да кажат от кое семейство идват, към кой клан и племе принадлежат. Това е като да напишат фамилията си, но слагат знаци, защото индианците нямаме писмен език.“
Спирка 2 – Черепа – ‘Skull Arch‘
Потегляме към древните времена на гърба на пикапа, който като необязден кон прави опити да ни изхвърли на всеки завой, а ние се опитваме да не изпаднем в грешната епоха. Минаваме през лабиринт от пътища, доста различно е от съседната остра и ръбеста ‘Monument Valley’. Тук формите са заоблени като огромни каменни гъби, като кръгли древни куполни жилища с издълбани овални прозорци. Пристигаме пред ‘Черепа’ – голяма кръгла скала с две дупки вместо очи. Изкачваме се във вътрешността на Черепа, който се оказва прекрасно жилище с гледка. Има издълбани стъпала към ‘покривната тераса’, от която древните са шпионирали своите съседи – дивите котки, вълци и бизони. Вътре има отпечатъци на стъпки. Дон Мос определно може да се катери и докато аз се запъхтявам, той вече се е изкачил и ни се усмихва. “Всичко това са били домове в скалите, между 900-1200 г. н.е. тук са живеели анасази, след което настъпила суша и те са си тръгнали. 1300-1400-1500-1600 г. изглежда не е имало никой. След това са дошли навахо.“
Спирка 3 – вятър, вода и билки
Вървим през спираловидни камъни. Дон Мос сяда на земята и като фокусник за нула време прави малка скулптура в пясъка, като я полива с шише с вода, за да ни демонстрира как океанската вода и вятъра са създали долината и дупките в скалите. Под тези камъни и пясъчната суха земя има много вода, ето защо даже върху голите скали са израстнали дървета.
“Виждаш ли дивото цвете? Климатът се промени, появяват се растения, които никога не сме виждали. Виж, това е нашият сапун – използвали са корена му, рязали са го, за да си мият косите с него.“ Моля го да ми разкаже за пейоте. “Пейоте е за церемонии, за видения, за лечение на болни. Но то не принадлежи на навахо. Това е заета култура от индианците от равнините, Монтана, Южна Дакота, Тексас. Кайова (Kiowa) и Команчите (Comanches), те са тези, които използват пейоте, но навахо преди много време са се лекували с билки като тези тук.“ Отива при един храст – нарича го Sage – това растение се използва за настинка, кашлица, за намаляване на кръвното налягане. Смолата от кедър е за рак на кожата и за изгаряния, а от жълтия храст правят мехлем за ухапвания от насекоми. Говори за шаманите и лечителските им ритуали, а думите му са като вода в пустинята. Завежда ни на места, които само той знае, сред облите скали, гледката към Monument valley е поразителна и толкова различна!
Спирка 4 – Четирите ъгъла (4 corners), 2-те реки, Квадратната къща (The Square House Ruins)
Продължаваме към останки от каменна къща, вградена директно във висока скала. Сякаш Матис е минал през машина на времето и е драснал една огромна коза на входа. Под нея в полукръг върху останки от стена стои начупена след семеен скандал керамика. Don Mose ни води до камък, под който си е скрил няколко оцелели красиви рисувани парченца от нея и истинска стрела.
Четирите ъгъла (4 corners) и 2-те реки
Знанията му се простират далече отвъд земите на навахо. Сяда на земята и започва да рисува в пясъка. Начертава ‘4-те ъгъла‘ – мястото, където се пресичат 4те щата – Юта, Колорадо, Аризона и Ню Мексико, след което очертава ромб между диагоналите, образувани от Юта и Аризона. “Това е земята на навахо, почти като форма на диамант, в четирите ъгъла се намират 4-те свещени планини. Когато дошла сушата (1200г.н.е.), древните хора започнали да се движат, но останали в ‘4-те ъгъла‘. Индианците Хопи живеели точно в центъра на навахо земите. Навахо наричат река Колорадо мъжката свещена река, а река Сан Хуан – свещената женска река. И двете текат успоредно, преди да се срещнат при езерото Пауъл, където е мостът дъга. Това е центърът на Света за първите хора. Ето защо хопи никога не са напуснали земята си, това е, заради което анасази не са напуснали земята си. Заради мястото, където се срещат двете реки. ‘Betsinsklizy’– хората с кафява кожа, техният ред ще дойде, тяхното поколение ще бъде това, което ще премине в следващия Свят. Това е историята на нашия народ. Хората идват от цял свят и питат защо сте тук, тук няма нищо?! Не – това е свещено място – ето защо!“
Затварям очи и за миг седя до моя дядо, с който водехме любимите ни философски разговори. Знам, че търсейки шаманите по Света, аз търся мъдреца, който ми липсва. Ya’at’eeh! Сякаш прочел мислите ми, Дон Мос продължава:
“Моят дядо ми разказваше като бях малко момче за група хора, които той наричаше ‘INDIUNDERWORLD’ – ‘the ones that stayed and left behind’ – ‘онези, които са останали и сме забравили’, но тогава бях твърде малък да разбера, за какво говори. После той споменаваше друга група – той ги наричаше Алахска (Alahska), които отишли на север. Аляска е навахо дума и означава -‘тези, които отидоха по-далече‘ – (‘they who went further’). После се изучих, участвах в математическа програма и руснаци ме поканиха да отида в Москва, защото те имали група хора, които губели езика и културата си, те се казват – (the Huntey, the Mantsy, the Nenetsy) – ‘народът на северните елени‘ – (‘the reindeer people’), те днес все още са в Сибир. От Москва отидох в Сибир, в село на име Казим. Когато отидох там, тези хора изгеждаха като навахо и говореха език, много близък до нашия. Моят народ е дошъл от Сибир и Аляска преди 10 000 години, когато е имало земя помежду им. Това е, което руският народ нарича (‘the Bering Strait trail’) – Пътят през Беринговия Пролив. За това е говорел дядо ми. В Аляска има една група хора – ‘Miniauam‘– те говорят нашия език, наричат себе си ‘Dine‘. Те говорят по-бързо, но ние говорим един език. 1600г. най-накрая сме дошли в ‘4–те ъгъла‘, при свещените планини. По това време анасази вече са изчезнали. А от къде са дошли те? “ Отново рисува в пясъка.
Вертикалната ос
“ Сибир, Аляска и ‘4-те ъгъла‘ са в една ос, но Южна Америка, Маите и Инките – също са в една линия с ‘4-те ъгъла‘. Ето защо анасазите са знаели как да правят каменни къщи, да
рисуват керамика. Те са били отлични астролози, знаели са много. Техните наследници, индианците Хопи днес живеят на 100 мили от тук, в села, наречени ‘First Mesa’, ‘Second Mesa’, ‘Third Mesa’. Те са в линия със звездите, образувайки пирамида. Те са правели неща, които египтяните са правели с египетските пирамиди. Те са дошли от Южна Америка, тяхната история на сътворението е същата като на маите, инките, навахо, апачи и хопи. Говорим за вертикалната земна ос, по която са се движили.“
Хоризонталната ос
“По хоризонталната са се движили племена, които са изглеждали като навахо. Те са били, бижутери, строяли са октагони – осмоъгълни къщи и са рисували в пясъка като навахо, техните свещени истории за планини са като на навахо, техната история е като на маите, инките, навахо, апачи, хопи. Те са Монголците и Тибетския народ. И тяхната земя също е в ос с ‘4–те ъгъла‘.
Това е мистерията, духовната страна на първите хора. Никой не ги разбира, смятат, че е само легенда, че е само народна приказка, но тава е голямата миграция започнала преди 10000 години. Аз си направих ДНК тест. Имам 11% азиатска кръв. И дядо е бил прав.“
„Той говореше за друга група преди нас, която се казва ‘Тези, които започнаха начина на живот‘ – ‘They who started the way of life’. Ние не казваме ‘Религия‘, ние нямаме дума за ‘религия‘ – ние казваме ‘начин на живот‘! За първите хора всеки ден е бил неделя. Това е нашата традиция. Никой не разбира индианския народ, защото той има много общо със спиритуалното. Учените трябва да доказват нещата, те искат винаги да има смисъл.
Моят дядо говореше за тази група, после за друга, които са дошли и са напуснали, чак след това са анасази, след тях е друга група – ‘малките хора‘ ги наричаше – така че той говореше за 4 групи преди анасази, преди навахо, преди хопи.
Сега откриха петроглифи в Гранд Каньон и се учудват – оооо! Те не са като тези на анасази, те са като азбуката, която открихме в пирамидите в Египет. Това е напълно ново. Това е мистерия, която тепърва предстои да бъде разгадана. Ние не знаем историята, знаем само толкова малко от нея, нашата история не е написана, затова се е предавала в церемониите от поколение на поколение, на поколение.“
Внезапно запява индианска песен и рисува в пясъка двете реки.
“’Аз пътувах и пътувах и пътувах,
докато открих свещените планини,
където се срещат двете реки,
аз открих моята родна земя, моят дом. ‘
‘I journeyed and I journeyed and I journeyed,
until I found the sacred mountains,
where two rivers meet,
I found my homeland, my home.’
Това е нашата библейска история. Това е, което учените и археолозите не разбират.“
Обяснямам му, че нашите култури също много си приличат, например шевиците ни са същите като тези по шапката му. Той кимва и сочи един от ромбовете.
“4 те ъгъла са 4 те посоки: Изток – раждането, Юг – младост, Запад – зряла възраст, Север – старост, смърт. Това, което изобразяват e цикълът на живота.„
Показва ми забележителната си гривна, инкрустирана с тюркоази. Най-отгоре има син тюркоаз – “това са звездите, бащата Слънце, Раят, това е, от където идваме всички!“ Под него има голям червен камък – “това съм аз, моята кръвна линия“, от двете му страни в сребро са изваяни растения – “те изобразяват билкарството“ (нали е от род на лечители). В четирите края около червения камък има 4 кръга – “4те цикъла на живота, през които минаваме“. Под него отново тюркоаз “символизиращ Майката Земя“.“Всички заедно образуват триъгърник“ – очертава триъгълник с Х под него, минаващи през червения камък. “Когато видите този знак, това не е само модерен дизайн“ – рисува 2 триъгълника със залепени върхове, като стилизиран пясъчен часовник и вътре в тях, и в пресечната точка прави 3 точки: “в горния триъгълник e Бащата Небе, в центъра си Ти, в долния е Майката Земя“. После хваща косата ми в ръцете си и я завива във формата на безкрайност – 8 – “Първо е извивката нагоре – означава, че идваме от Небето, по средата сме ние – захванати с ластик и после е извивката отдолу, означава че отиваме в Земята. Затова навахо носят косите си така – ние сме вързани за Небето и Земята!‘ Толкова ми харесва това! За тях Небето е важно колкото Земята! Знаят, че идваме от Космоса. Деца на бащата Небе и майката Земя, ние се намираме в прегръдката между двете! Прекрасно!
Спирка 5 – каменна къща в скалата
Продължаваме към друга къща в скала, на която са се подписали семейство с ръце и пети, има и детско краче. В скалата отново е вградена каменна къща, по стените и и до днес има следи от пушек, както и дупка в стената, от където е излизал дима.
Спирка 6 – скалата-град
След това спираме пред огромен отвесен скален масив, в който е бил изграден цял град. Къщите са на 50 метра над земята, идея си нямаме как са се качвали до там.
Спирка 7 – къщата с многото ръце – ‘The House of Many Hands‘
След това ни води до алеята на славата на древните – огромна скала с невероятно много отпечатъци от ръце. Освен тях забелязваме червени и жълти танцуващи хора, явно древните са посещавали перманентния фитнес на оцеляването, защото са изобразени като анимационни равнобедрени яки триъгълници. Оказва се, че не били фитнес маниаци, а са уважавани и свещени фигури. Виждаме различни кланове, дошли заедно, може би са се опитвали да решат накъде да тръгнат, вероятно от тук са се преместили към Mesa Verde, Колорадо, но са тръгнали по 3 различни пътя. Все още обаче остава мистерия за нас как така смесения тебешир с животински изпражнения и растения са останали завинаги.
Дон Мос ни превежда сториборда така:
“Когато видите отпечатъцъте от ръце и знаците, това означава:
ръка – ‘аз съм този‘, под нея път – ‘моята майка идва от клана на тези, които мигрират’, под нея коза – ‘моят баща е от клана на козите’, пред тях река – ‘моят дядо е от клана от близката река‘ и къща – ‘моят прадядо e от строителите на къщи‘. Това е семейството, което иска да живее тук. Те решават да се преместят – рисуват пета с пръсти, сочещи посоката, на където тръгват, където има по-добра храна (растение), по-добра вода (река), по-добра земя (спирала). Късо и ясно. Това е всичко.“ Смее се. “Археолозите се концентрират твърде много върху ръцете и изпускат историите, написани там. Това не е просто отпечатък на ръка. А история.“
Спирка 8 – песен Way of beauty – Honeymoon Arch
Най-хубавото е оставил за финал. Отиваме до внушителна арка, скала, в чиито покрив има дупка като в пантеон. Докато разглеждаме поредния скален дом, застиваме от разнеслата се песен. Седнал скромно, Дон Мос запява лечителска навахо песен – ‘
Пътят на красотата‘ (‘The Beauty way ‘)
‘….
Нека има красота пред мен,
Нека има красота зад мен,
Нека има красота под мен,
Нека има красота над мен,
Нека има красота навсякъде около мен,
Всичко е обгърнато в красота. Както е било винаги.‘
‘….
There will be Beauty before me,
There will be Beauty behind me,
There will be beauty above me ,
There will be beauty below me,
There will be beauty all around me,
All is placed in beauty. It was placed in Beauty.’
Навахо вярват, че ако човек не забелязва красотата около себе си, трябва да бъде излекуван и да възстанови хармонията в себе си. Песента потегля с душите ни нагоре, за да ги свърже отново с Небето, а после ги приземява, за да ни свърже със Земята. На фона на внушителната арка, малката фигура на индианеца седи в красотата на вековната си мъдрост. Неговата приказка, нарисувана в пясъка, изчезва с вятъра, но усмивката му се отпечатва като петроглиф в сърцата ни завинаги, заедно с усещането, че всички сме едно.
На раздяла го питам дали в селото има шаман, който прави лечителски церемонии и този въпрос ще ме доведе до едно от най-автентичните изживявания, до което съм се докосвала.
Leave a reply