#13. Sedona – Cathedral Rock

Sedona – Cathedral Rock

Не знам дали е от пейоте церемонията или от това, че Седона е известна със своите ‘вортекси’ – силно енергийни места, но този ден се събуждам здрава! Не мога да повярвам, че най-накрая се чувствам напълно нормално за първи път от началото на пътуването. Спускаме се от Гранд Каньон на юг, за да разберем с какво е толкова мистична тази Седона! Прочели сме, че градът е обграден от вортекси, но не знаем къде са те. Знаем само, че един от най-силните и най-труден за изкачване е самата Cathedral Rock. Както често правим, хващаме по-нестандартния път през гората, през Oak Creek Canyon, а не по магистралата и излизаме на място, от където се оказва, че сме удължили пътя си до върха с поне два часа. Налага се и да пресечем река с табела ‘Внимание водни змии!’. Ние обаче сме се тренирали в Zion и смело обуваме сандали, за да преджапаме набързо в най-плитката част, която е високо над коленете ни. После обуваме планинските обувки и тръгваме по оранжевата пудра захар. Какво вълшебство е само! За първи път виждам такава растителност! Огромни кактуси нацъфтели в най-различни цветове, високи стебла като лиани, а дървета по скалите приличат на танцуващи кори в екстаз – тези извивки на стеблата им били едно от доказателствата, че там има особена енергия в земята, която се завърта и привлича към центъра си всичко, което я заобикаля като торнадо. Вървим покрай река, от която жужат всякакви насекоми, толкова е живо и диво!

Който и да срещнем, питам къде е вортексът? Почти никой не знае или се подсмихват скептично, или попадаме на християнска критика. Само една двойка ни дава жокер, че като стигнем края на пътя, трябва да продължим след табелата с надпис ‘това е краят на пътя’. Други ни предупреждават, че тъй като се катери и с ръце, трябва да се ослушваме за гърмящи змии. Звукът не бил като на змия, а като насекомо. От този момент всичко ми звучи като гърмяща змия и само питам, разминавайки се с хората, това ли е звукът? Успокояват ме, че гърмящите змии не се занимавали с вортексови изследователи, но те току-що видели еееей такава голяма тарантула, колкото две шепи. След тези думи почти се изстрелваме до върха.

Там попадаме на невероятен човек с дълга бяла коса, излъчване на усмихнат магьосник и тотален специалист по вортексите! Седи на един трон в скалата и сякаш нас чака да ни изнесе лекцията „Всичко за вортексите“. Пристигам до него, поглеждаме се и сякаш просто произнасяме репликите, които са ни раздали и знаем, че разговорът е чакал само да се съберем. Поемам въздух и питам – “Къде е вортексът?“ Той без никакво учудване ми отговаря – „Тъкмо пристигаш на него. Усещаш ли енергията? Ето тук горе е единият, женският вортекс, излъчващ много силна женска енергия (сочи центъра на скалата на самия връх, където едно острие се е устремило към небето), а ето там долу е мъжкият вортекс (сочи една странна сива пирамида от скали от другата страна, която се откроява на оранжевия фон. Смеем се, че малко са си объркали половете). Тe излъчват своята енергия, която се слива точно тук по средата, където стоим сега. Затова и се нарича ‘Катедрала’, защото е нещо като олтар, където се сливат двете сили. Ние не сме случайно тук, ние сме тук с цел.“ Обяснява, че има още 3 вортекса в Седона и ни ги сочи от мястото, където е – Bell Rock, ‘Летището‘-Airport Mesa и Boynton Canyon. „В сърцевината на вортекса има мощен водовъртеж от енергии. Човек може да получи проблясъци за минал живот или да оздравее. Желанията тук се изпълняват почти мигновено“. Става ми толкова извънземно хубаво от този човек и енергията, която излъчва, че сменям темата. Чак сега забелязвам, че от скалата ни наблюдава малка камерка върху трипод и притеснена, че съм му развалила кадъра, се извинявам. А той ме зашеметява с моята собствена реплика „И вие ли снимате таймлапси? Аз обичам да снимам таймлапси, защото е нещо, което човек не може да види.“ Преди да кажа каквото и да е, той става и си тръгва.

А аз сядам на неговото място, над което чак сега забелязвам издълбан в скалата кръст. Наистина е омиротворено и ангелско като в голяма църква без покрив. Отнасям се в микса от мъжки и женски енергии, докато една гръмотевица ме събужда. Трябва да се изнесем сравнително бързо. Взимам няколко къмъка, за които по-късно прочитам, че не е желателно да бъдат наши спътници и които ще оставя високо в Йосемитите. Потегляме надолу.

Гледките на насрещните масиви са прекрасни и аз се ядосвам, как не мога да заснема нищо заради сивите облаци. Така и не завалява. Спираме чак преди да пресечем реката обратно, за да си вземем малко от червения пясък и да отнесем частица от тази земя. Потегляме към селото по обиколния път, по който пристигнахме и изведнъж разбирам, защо сме объркали пътя. Набиваме спирачки, за да станем свидетели на необикновена картина и да повярваме!  Цялото небе е чисто и синьо, един единствен облак е застанал над катедралата и като от фуния се изсипва струя дъжд точно над центъра на вортекса. Този енергиен облак дъжд е поредната необикновеност в този ден, в който усещах особено спокойствие и ведрост от всичко по пътя.

Потегляме към селото Village of Oak Creek, минавайки през града. Ето тук бих си поживяла за по-дълго! Места, които обикновено търся под лупа, тук са на всеки ъгъл. Множество ритрити, магазинчета с окултни стоки, йога центрове, цялата Седона е сякаш един върховен център на духовното. Даже комерсиалното не ме дразни. Такава е мека енергията на тези червени скали, обгърнали целия град.

Въпреки, че вече е тъмно, спираме и на ‘Chapel of the Holy Cross‘ – голяма католическа църква, врязана директно в скалите. Когато местната скулпторка Marguerite Brunswig Staude застанала на този хълм, тя видяла скала наподобяваща майката с младенеца. Вдъхновена от Frank Lloyd Wright и неговата Empire State Building, тя решила да построи на това място своя катедрала. Уви е затворена. Но пък е отворен чуден мексикански ресторант, където ни поднасят начос във всички цветове на дъгата. Всичко е толкова слънчево-шарено, необикновено и щастливо този ден! Искам пак да се върна тук и да обикалям вортексите. Има, има нещо в Седона!

На другия ден изминаваме отново 10 часовия път наобратно. Успедно до нас си почива историческия ‘Route 66‘, по който се състезават Керуак и Светкавицата Маккуин, неподозиращи един за друг. А ние завиваме по нашия коридор във времето, за да направим втори опит да видим така мечтаните Йосемити!