#23 SUNRISE BALLOON MEDITATION /CAPPADOCIA part 1/

BALLOON MEDITATION /CAPPADOCIA part 1/

VIDEO: https://www.youtube.com/watch?v=2TbKgzovjMY

„Моята медитация е в небето и по скалите“ ми сподели веднъж един приятел. А тук в Кападокия има изобилие и от двете!

Имала съм късмета да се докосна до сатва на парапланер, в самолет, високо в планините и в общуването с един, двама духовни учители, но наистина, няма по-сатвично усещане от летенето! Лекотата на въздуха горе, орловият поглед, буквалното „издигане“ – над улиците, Земята, проблемите, дребнавостта, себе си. Повдигане на душата или намирането на духа на естественото му място, това е за мен летенето!

И ако до тук излитането принципно винаги е било нещо рязко, леко чуждо на безкрилата ни човешка природа, а даже и за птиците изисква усилие, както се пее в сутрешната ми мантра LOVE:

„With my mind I attract you
just as a bird on the ground
beats its wings to go up…“,

то с балон се оказа най-неусетното плавно повдигане, даже не разбрах, кога се случи, просто се отлепихме от Земята по най-естествения начин.

Самите балони са нещо като полуживи същества. Сутрин ги чувам как дишат над града, с големите си тежки кореми, като огромни пуфтящи великани… изскачам от леглото на терасата и изведнъж целият град е преобразен – не мога да формулирам още усещането – нещо между изобилие на сетивата, наситеност от движението, сюрреалистичност и чиста детска радост – та това са Балониииии! Шарени, щастливи, красиви, леки, там горе в небето! Минарето сякаш е предизвикано да ги докосне и да каже „Пук“, но те ловко го заобикалят, а ние махаме от терасите, където задължително се е облегнала на парапета облечена в най-красивата си рокля жена в гръб, готова за стандартния инстаграм кадър… но и това е забавно, да наблюдаваш всички тези пременени жени в изящни рокли по терасите… всичко тук предизвиква тази неистова романтика, нежност, приказност…

И така, за да летиш с балон, първото условие е да станеш в 3. В 4 те взима бусче, което те откарва да пиеш кафе, след което потайно в нощта, те стоварва в пустинята. А там кипи трескава работа – помпат се търбусите на стотици балони и огънят е магията, която превръща заспалите циркови куполи в летящи проблясващи светулки.

Отново уцелвам симпатичен брадясал пилот, който ни дава инструкции и пита „hard or light landing do you want?“. Естествено че искаме хард, но само аз и една украинка :). Италианският влогър до мен затаява дъх в очакване на броя на зрителите си, а аз просто не мога да спра да щракам всеки ъгъл, всеки лъч, толкова сме близо до Слънцето! Само зад онзи връх и сме при Слънчевия свят, цялата пъстрота от сутрешната светлина на изгрева и живата ни Земя, тези плавни извивки, вените й, прорязани от каньоните, мускулите й, косите… просто ще изскоча от този кашон, заедно с фотоапарата ми…и не, не искам дрон, искам да съм аз там горе…и да летя! В тишина!

Капитанът рязко прекъсва снайперистките ми упражнения над каньоните, като ни показва подскачащ пустинен заек и решава да ни разходи над личната си зеленчукова градина. След като ни представя всичките си чушки, домати и краставици, едва ли не се присяга да ни откъсне гордо от реколтата си, ни приземява полу хард директно върху ремаркето на бус. За финал ни изненадва с шампанско и рози, както се е случило в Париж, на първия полет  с балон, осъществен 1783г. от братята изобретатели Монгофие. Всичко е по кападокски изпипано!

Лятото може да се лети само сутрин, защото по-късно нагорещеният въздух пречи на навигацията на полета, така че колкото и да не ви се става рано, направете това изключение – подарява ви се един незабравим час и половина простор и лекота!