#26 EGYPT part 1 – PYRAMIDS

 EGYPT part 1 – PYRAMIDS (Cairo and The Giza Plateau)

Раница, билет, самолет. Най-любимото ми усещане! Любопитството към непознатото! Единственото, което не съм отчела обаче е ретроградната Венера. Тръгвала съм на път на ретро Меркурий и тогава наистина изпуснах полет, загубих багаж… но нищо не може да надхвърли така противоречивото ми ретро Венерино пътешествие в Египет.

Самолетът каца в Кайро през нощта. Цял час отнема на таксито да достигне до патрулите, които тежко въоръжени пазят земята на фараоните. Случайно избраният хотел в непосредствена близост до пирамидите, се оказва в един от най-бедните квартали. Винаги първият досег с арабския свят е шок с мизерията и мръсотията, постепенно леко се отъркваш в нея и се престрашаваш да си легнеш точно в тези чаршафи, да отпиеш от тази чаша с вода, да се измиеш с тази течаща вода. За щастие съм уморена и заспивам веднага.

На сутринта тичам към покривната тераса на хотела и моментално замръзвам пред това, което ми се разкрива. Казват, че това, което четем или научаваме с ума, е първото, което изчезва при отлитането на душата. Единственото, което тя отнася със себе си е преживяното. Така че колкото и снимки или филми да си гледал предварително, нищо, наистина нищо, не може да се сравни с това да преживееш пирамидите. Виждам ги отвисоко, само на няколко метра от мен, на границата с пустинята, където свършва нашата цивилизация и започва извънземната. Сравнимо е единствено със сцена от филма на Вилньов в “Arrival”. Директно преминавам в друго измерение и си ги представям такива, каквито са били – с полиран бял варовик, блестящи и отразяващи лунната и слънчевата светлина. Наистина, едва ли има друго човешко творение на планетата, което да е толкова нечовешко и с такова ясно послание и устрем към Космоса. Сфинксът пък придава още по-голяма абсурдност на геометричните фигури, които пази, веднага те кара да се запиташ с каква фантазия е разполагал мозъкът на този, който го е измислил.

Но монетата винаги има 2 страни. И е необходимо само да се завъртя на пета и обърна на 180 градуса и лъскавото лице на Египет да се замени с невъобразим пейзаж на град като след война. Сгради с дупки по фасадите, без прозорци или покриви, тераси на които се отглеждат коне, невъобразима мизерия… колебая се колко века е това по-назад от съвремието, в което живея… 3 или 5?!

Опитвам да си обясня този контраст на изпипаното като с лазер съвършенство 45 века назад и това съвремие… Но няма сега да се натъжавам! Дошла съм да видя пирамидите! Отправяме се към билетния център! И отново замръзвам. Та аз не съм пред едно от 7-те чудеса на Света, а на борсата! Бункерът с малко мръсно прозорче с дебели решетки прилича повече на пропускателен пункт за затвор. И никакъв ковид тук не съществува. Около стотина души без маски неистово се блъскат и скачат един върху друг, всеки вдигнал банкнота в ръка и на който пръв успеят да му я вземат, печели билет.

О, казвам си, това и аз го мога! Или поне съм го тренирала 5 години в гимназията, когато за да стигна за първия час в училище, беше на живот и смърт дали ще успея да се набутам сутрин в 76. Така че с относителен успех достигаме миниатюрното прозорче, подаваме парите, нооооо…. не може с долари! Цялата безмилостна борба напразно. Отиваме до банкомата, който като истински оживял египтянин ни удържа 60 лева, само защото съществува. Качваме се отново на 76 и с целия цирк наново купуваме билетите.  Отиваме доволни към скенерите, но щом виждат трипода ми, полицаите ми съобщават, че за него трябва отделен билет. Когато се връщаме трети път, цялата тълпа се е източила и абсолютно сами пред гишето културно си купуваме билет за трипод. Влизаме!

Тук каквото и да напиша за размерите, строителството или смисъла на пирамидите, можете и сами да си прочетете. Клишето “Всички се страхуват от времето, но времето се страхува от пирамидите” си е съвсем на място. Ще напиша обаче нещо, което може би малко се знае и обяснява състоянието на човек, кацнал на платото Гиза.

“Ber Ra Med  = house of the God Ra, stairway to the sun disk. Ако го кажете слято и бързо, се получава Pyramid.” Така ни превежда египтологът ни водач надпис върху стена в храма Карнак седмица по-късно. Така че влизаме и вътре, за да видим ескалатора към Слънцето в къщата на Ра. За щастие успявам да устоя на клаустрофобичния ми импулс да се обърна и да си изляза с 200 и достигам до голямата погребална камера на финала на дългия коридор към върха. Сега представлява гола зала без рисунки или надписи с един огромен празен саркофаг в центъра. Колкото и да чета за вярванията на египтяните, умът ми не може да си обясни това усилие към тялото. Сякаш концепцията им за “БА” – олицетворението на човешката душа след смъртта, която лети свободно във вид на ястреб с човешка глава през различните светове за мен винаги е била достатъчна. Но ето ме тук, за да разбера! Или по-късно ще го направя в Долината на Царете.

Супер вдъхновена от тайнствеността на миналото решавам да си намеря уединено място в близост до пирамидата на Хефрен, за да заснема един от любимите ми свещени танци “Hymn to the Sun” на родната му земя. Правя безумната грешка да се преоблека, но още щом събличам връхната си блуза и се показва малко плът от рамото ми, от нищото изскача някакъв униформен полицай със свирка в уста и със строг възмутен вид започва една тирада на неговия си език, която слава на Ра не разбирам. Не толкова от облеклото ми явно, колкото актът на събличане го е оскърбил. Веднага си посипвам главата с пепел и се извинявам. Обаче вече е късно, държат ме под око. Чашата им прелива, когато вадя трипода, за който съм платила допълнително и започвам да снимам клип. Освен униформения, се оказвам за секунди обградена от още трима цивилни полицаи, които ми взимат камерата и изискват да изтрия всичко, защото не можело на техен гръб да печеля от You tube. Просто ще падна в какъв филм ме вкарват! Единият забелязва и всевиждащото око на Хор, висящо на врата ми, подарък от скъпа приятелка археолог и се усъмнява, че е истинска антика. Разбирам, че играта загрубява и пред перспективата от арест, се съгласявам да изтрия всичко. За щастие те не боравят добре с техниката, а и аз отново събуждам придобитото ми в университета умение да запазвам невъзмутим вид при стресови обстоятелства т.е. докато преписвам по строителна физика например и изтривам всичките си проби, без финалното изпълнение. Тази сцена по-късно се повтаря и пред още няколко храма и това ме амбицира още повече да направя това контрабандно видео – заснемане на древен египетски танц пред културна забележителност – мисия невъзможна, не и за мен! (ето го!  https://www.youtube.com/watch?v=H5HWqjCOmqM&t=1s )

По пътя многократно сме преследвани от т.нар. пирании или множество нахални камилари, собственици на каляски и коне, таксиметрови шофьори или търговци от всякакъв вид, които за разлика от Петра обаче са стократно по-агресивни и навлизат с грубост и наглост във физическите ти граници. Ако имаш неблагоразумието да си любезен и да отговориш с “Не, благодаря!” си обречен. Лепват ти се и нямаш никакъв шанс да се измъкнеш, докато не купиш нещо. Ако пък купиш нещо, не можеш да минеш с едно.  Бързо разбирам, че тоталният игнор е единственото спасение, а вълшебната думичка е “ХалАс!” – “Остави ме на мира!”. Ако не подейства, компромис може да се достигне и с “Maybe later”, стига по-късно да не се разминеш със същия индивид. Много е смешно, защото явно толкова пъти им е отговаряно така, че самите те като видят, че нямат успех, ти я набутват и се самоуспокояват. Ненаситност е думата, с която мога да опиша почти всеки арабин, преминал пътя ни. А най-любимата им дума е Tips (бакшиш) и ни беше поискан от абсолютно всеки, който сме сбъркали да заговорим по какъвто и да е повод – от началници на музеи, пазачи, хотелиери, таксиметрови шофьори, до готвачи и чистачи, даже и лекарката, дошла да направи пср тестовете, не се притесни, въпреки че като неориентирани чужденци сме си платили вече двойно и тройно…изнудване на всеки километър (всъщност сантиметър), хитри заучени схеми, които дори и българин не може да си представи. Все си мислех, че европейците са ги обрали, но сега си казвам – добре че са били те, за да остане нещо!

И точно когато започвам да си мисля, че тази пробойна между мен и арабския свят до края на пътешествието ще се превърне в пропаст, която скоро няма да имам желание да прескоча, се запознаваме с Ахмед, (*прилагам контактите му накрая). Съвсем скромен на вид, с папка с прелюбопитни фотоси в ръка, на входа на египетския музей в Кайро седи възрастен мъж. Той се оказва истинската находка и ценност в музея, прекарал цели 40 години от живота си в него. Като изключим наистина невероятното златно съкровище на Тутанкамон, златният му саркофаг и маска, самият музей не е нещо ново за мен, поради това, че съм била в Лондонския, но съвсем различно е да го разглеждаш с истински египтолог, превеждащ всеки надпис с йероглифи, с чувство за хумор и нестандартен поглед върху историята, опровергавайки официалната версия с изследванията си.

Привърженик на теорията, че Тутанкамон (Tuth Ankh Amun наречен при раждането си Тут-Анк-Атон), е бил убит, заради наложената монотеистична религия, привнесена от баща му Аменхотеп IV (мъж на Нефертити и доста секси, съдейки по статуята му), познат по-късно като ЕхнАтон,  който вярвал в един върховен Бог – Атон, творец на всичко, дори и на Слънцето, ни показва специфична картинка на Слънцето върху последния от 5-те трона на Тутанкамон, като доказателство, че младият цар се е върнал към религията на баща си. Това никак не се харесало на главните жреци, които тихомълком сложили край на тая работа и върнали старата религия с многото богове. Дълго мисля над това, кой е по-прав, докато минавам покрай изящните статуи на най-разнообразни богове, загубата на които би било истинско похищение върху изкуството.

За финал на тези дни в Кайро, сме възнаградени с шоуто Звук и Светлина, което заснемам от терасата на неразбираем испански. Прибирам се премръзнала в стаята и чувам как започва на английски Бързо заспивам, за да хванем ранния полет в 6 към съвсем различния Луксор.

………………………………………………………..

*Ahmed Marei – Egyptologist, tour guide – English, mob: 01153384552 – 01223861056

* Magical Egypt – изключително интересна поредица представяща нестандартен поглед върху това, какво е закодирано в древното египетско изкуство. https://www.youtube.com/watch?v=_l1fD7w_PSg&list=PLoRiH9wbc8Ffqyy2AjQdTEr6VddOFxK5N&index=8