#34 EGYPT part 2 – TOMBS

EGYPT part 2 – TOMBS (Valley of the Kings and Valley of the Queens, Luxor)

Още в самолета за Луксор си отдъхвам, че се махаме от лудия напрегнат мръсен Кайро. Прелитаме над Сахара и съм тотално погълната от красотата й от високо. Когато пък кацаме и виждам зелените палми по поречието на Нил – “Изворът на почти всичко”, едва не ми потичат сълзи от радост. Тя обаче не продължава твърде дълго.

Последните години прекарах в изучаване на езотерика от всякакъв вид. Затова нямам търпение да видя на живо цялото ми красиво египетско таро в Долината на царете и цариците. Решени да видим и най-запазените гробници на Сети I и Нефертари, пресмятаме, че ще спестим, ако си купим скъпите пасове, с които ще можем да влизаме и  навсякъде в Луксор. Но тъкмо когато си мислим, че вече сме им хванали игрите на арабите и не могат да ни излъжат така лесно, попадаме на началника на Долината на Царете. Той като истински наследник на фараоните, се възприема като един от тях и ни кани като височайши гости в стаичката си. Хлопва вратата зад гърба ни и завърта ключа. Веднага разбирам, че отново сме попаднали в поредния капан и след няколко не добре завоалирани опита, накрая директно си иска пари отгоре. В едната ръка държи пасовете, а с другата прави недвусмисления жест с палец и показалец. Избирай! Наглостта е наистина безгранична и се налага да приложа всичките си йогистки практики на куп, за да не ми кипне анаретния Марс.

Долината представлява сравнително не голяма по площ хълмиста местност, в която са открити 64 гробници (или поне толкова са на картата). Всичките, с изключение на Тутанкамоновата ограбени. Екстравагантната идея да не се увековечи с пирамида или храм, а да си построи скрита гробница, за пръв път хрумнала на фараон Тутмос I, който така разрушил 17 вековна традиция, но пък създал друга. Грабежите и търговията на ценности от гробниците били занаят, който се предавал от баща на син още от 13в.пр.н.е. А аз се чудя, защото са такива изпечени лъжци. През 1881 г. обаче след дълги разпити на член на известна фамилия крадци, представям си как са протекли, лъснало скривалище от саркофазите на 36 фараона, заедно с мумиите, сред които и Великият Рамзес II. Явно са крали с уважение, защото когато ги натоварили на лодките, за да потеглят към музея в Кайро, местните наизлезли на брега, за да изпратят древните си царе, мъжете стреляйки във въздуха с пушки, а жените плачейки.

Ако се абстрахира обаче, че влиза в гробници, човек има чувството, че по-скоро пътешества в бъдещето, отколкото в миналото. Стенописите са толкова абстрактни и модернистични, сякаш съм по-скоро в музей за съвременно изкуство. Божества с всякакви животински глави, като този със скарабейска глава Кхепри е най-страховит, Ра във вид на птица с глава на овен, образи на крилати змии с множество крака, кобра носеща рокля с корона от пера, рога и слънчевия диск и какво ли още не! Винаги трябва да си си приготвил някакви дребни пари, заради пазачите, които се правят на египтолози и щеш не щеш ти се лепват, за да ти кажат “виж тук крава, виж там крокодил”, сочейки Хатор или Себек, а после те преследват докато не се предадеш.

Гробницата на Сети I е различна с това, че е релефна, с дълги километрични змии, по продължение на всички стени, а на тавана има изобразени астрологични сцени с полярната звезда и отново съзвездието Лъв, което ме преследва от лятото.

А за изненада най-любима ми става гробницата на Рамзес VI заради загадъчната Нут – богиня на Небето, изобразена по целия таван като огромна гола жена от звезди, в поза “гледащо надолу куче”, която имала за задача всяка вечер по здрач да поглъща Ра, Слънцето, а на разсъмване да го ражда по-млад от вчера. Изображението всъщност представлява двете небесни хемисфери със звездните богове, плаващи в процесия по небесния Нил.

След царете се потапяме и в съседната Долина на цариците, за да видим забележителната гробница на Нефертари. Нефертари освен че не е Нефертити, била основната и най-любима от стоте жени на Рамзес II и явно здраво му е завъртяла главата, защото хич не е пестил в нейна чест, а даже я допускал и до политическия живот. Истина е, че трябва да видиш гробницата й последна, защото след нея всичко бледнее. Цветовете са толкова ярки, сякаш е рисувана вчера. Целият тъмно син таван е в блестящи златни звезди. Като влизам вътре, имам усещането, че попадам в свещен храм на женствеността. Безумно красиви Изиди, Нефтиди, Хатори и Нефертарита, в компанията на жреци с леопардови мантии, ме гледат от всеки ъгъл, а в шапката и от птица направо съм влюбена. Рисунките дават много ясна представа за древния египетски подземен свят “Дуат”, тъй като е модел на самия него. А ето накратко какво представлявал той.

Древните египтяни вярвали, че цялостният Човек се състои от 7 части (или духовни аспекта). “Кхат” е физическото тяло; Сърцето – източникът на живота; “Рен” – името; “Шуйет” – сянката му; “Ka” – жизнената сила на човека; “Бa” –уникалният индивидуален дух; и накрая “Акх” – космическата същност, родена от съюза на Ка и Ба след смъртта.

Този съюз обаче ставал след множество изпитания, каращи ги да се превръщат в могъщи животни, да укротяват страховити пазители или да успокояват богове чрез ритуални химни по пътя към т.нар. “Field of Reads” или “Град на Мъртвите”, където ще си живеят обикновен, но безгрижен живот. За целта Слънчевият бог Атум, докато сътворявал света, за да го предпази от злото, създал магията “Хека”, а на хората дал способността да рецитират и пишат магически заклинания за защита в отвъдното. Първоначално тези божествени думи, наричани “Пирамидални текстове”, били рисувани върху стените на камерите в пирамидите, после по саркофазите, накрая върху папируси, пъхнати в тях, докато не се превърнали в “Книга на мъртвите” или “The Book of Going Forth by Day”, съдържаща около 200 магически заклинания. Докато от “Книга на мъртвите” можели да се ползват както обикновени хора, така и царе, то “Amduat” била само за царски особи. “Амдуат” разказвал как фараонът се качвал с бог Ра на слънчевата му лодка и заедно се движели от изток на запад през нощта, връщайки Слънцето на изток в края на пътуването, за да изгрее отново. По време на пътешествието те рецитирали имената на всички съюзници на Ра, предпазвайки фараона от всякакви чудовища и врагове.

Много неразбираем за мен е ритуалът “Opening of the Mouth Ceremony” – “Отваряне на устата на мумията”, който ще пропусна поради несъвместимост с фън шуйя на душата ми.

Друга важна част от пътешествието са “Отрицателните признания”, (“The Negative Confessions”). За да докаже достойнството си пред боговете, пътуващият към вечността трябва да се изправи пред съд от 42-ма оценяващи го богове и да “признае” греховете, които НЕ е направил през живота си (подобни на нашите 10 заповеди). Например не е лъгал, не е крал, не е прелюбодействал сигурно са го пропускали, ако се съди по египетската митология и по броя жени на фараон. Ако всички богове били удовлетворени, той можел да продължи пътуването.

Последният тест преди да се достигне задгробния живот, била церемонията по “Претегляне на Сърцето”, (“The Weighing of the Heart ceremony”). Анубис претегля сърцето срещу перото на Ма’ат, богиня на равновесието и хармонията. Ако сърцето е балансирано, значи си водил добър живот и можеш да преминеш във вечността. Ако обаче е твърде тежко, от вина и злодеяния, тогава си се прецакал и сърцето ти ще бъде изядено от демоничния бог с предни лапи на лъв, задни на хипопотам и глава на крокодил, олицетворение на трите най-големи животни “човекоядци”, познати на древните египтяни, поглъщача на души Аммут. Тогава си обречен на втора смърт и унищожен за вечни времена.

Зашеметена от този вълнуващ мистичен свят, изплувам от двете долини, поемайки жадно въздуха на реалността и единственото което се питам е – Какво тежи на сърцето ми? И какво го кара да лети като перце и да налеква… както си тупти?