#28 EGYPT part 3 – TEMPLES

EGYPT part 3 – TEMPLES (Luxor, Nile, Aswan, Abu Simbel)

Прекосяваме великия Нил с малка лодка, за да стъпим и на източния бряг на град Луксор, (в древността познат като “Thebes” – градът на бог Амун) и да се превърнем в малки мравки сред гората от колони на храмовете му. Тези в Храма на Хатчепсут са удивителни с гигантите Озириси и с двете глави на Хатор, с големи уши и модерни прически, напомнящи ми басистката на Khruangbin, а тези в храма Карнак със символиката си на папирусови цветя, обилно поливани от слънчевата светлина. Наблюдавам играта на светлини и сенки по пясъчните им стебла с леко съжаление, защото реставраторите с изненада открили, че те не са избелели, а просто са натрупали вековна прах и само с обикновен разтвор от глицерин и вода, можели да ги почистят, превръщайки ги в цветна фотография от времето на Рамзес II. За мен обаче така графични са много по-стилни.

Вървя към отсрещния малък храм Луксор, който ми маха отдалече с единия си обелиск, осакатен от французите, заболи другия на Place de la Concorde. Беше преди толкова години и преди толкова голяма промяна в съзнанието ми, когато минавах покрай него, без да му обръщам никакво внимание, сякаш е било в друг живот. Мисля си за целия този отрязък от време, отброявайки над 1000-те андросфинкса (т.е. сфинкс с главата на царя и тяло на лъв), вървейки небрежно по отворената съвсем наскоро Алея на сфинксовете (Sphinx avenue). По средата на тази дълга три километрова алея, свързваща храмовете Луксор – рожденото място на Амун и мястото на космическото сътворение и Карнак – където той пребивавал в дворцов блясък през по-голямата част на годината, има модел на златна лодка, каквато са използвали по време на годишния фестивал Опет (Opet Festival). Египтяните вярвали, че времето е безкрайно повтарящ се цикъл и Амун Ра от Карнак бил задължен да се връща в храма Луксор веднъж годишно по време на фестивала, за да възпроизведе сътворението и да се прероди, и подмлади, пътувайки в компанията на царя. А аз вървя в компанията на сина ми, съзерцавайки образа му с неизчерпаема любов в оранжевата светлина на следобедния Нил и си мисля, че няма по-велик бог от това, човек да види собствената си младост, претворена в нечий чужд живот, който тепърва предстои… Дано все пак и аз се подмладя с тази разходка! 😊

И ето, идва денят на мечтаното пътуване до Абу Симбел, най-южната и финална за нас точка в Египет, до достигането на която обаче, ще преминем през дългото многоточие на храмовете по поречието на Нил. Аз просто не мога да се застоявам дълго, където и да е. Винаги има някое там, което ме дърпа и притегля и не ме оставя в покой.

Но….(винаги в Египет има едно НО)… попадаме на нашия шофьор – театрален режисьор на постановката “Пътувай гадно”! Още с влизането, майсторът на драмата и сатирата се опитва да ме “забули” като е затъмнил задните стъкла със сенници, а на молбата ми да ги махна отговаря със сериозен многозначителен тон “А ти нали искаш все пак да стигнеш?”. Явно е възприел любимата тактика на арабите, представляваща внушаването на страх и чувство за опасност, докато така филмиран не решиш, че без тях не можеш да се оправиш или измъкнеш невредим. Колкото и да осъзнавам всичко това, няма как да не вляза в сценария му, докато минаваме през поне 50 пункта с тежко въоръжени войници, на всеки вход и изход на населено място, които спират колата, записват номерата и данните на пътуващите и всичко това удължава безкрайно 250-те километра от Луксор до Асуан. Все пак забелязвам, че на наблюдателните вишки войниците, подпиращи се на огромните си автомати, по-скоро са заболи поглед в телефоните си, отколкото да дебнат за нападения.

След като тази тактика не сработва достатъчно, шофьорът възприема втора  – събуждане на чувство на съжаление. Следва тирада за изключения му телефон, жената и децата, в която не пропуска да вметне, че ще спи в колата и че печели не от безумната цена, която сме платили, а от Tips естествено. След като не среща желаната реакция, решава да ни накаже с един храм, съобщавайки ни безцеремонно, че не влизал в програмата. Той обаче не знае, че разполагаме с телефона на шефа му и след кратко съобщение, което му изпращаме, шофьорът получава скастрящо обаждане, след което става толкова любезен, че дори предлага да спре на още една забележителност. Спирам да правя всякакви опити за нормален разговор с този индивид и се опитвам да се насладя на трите прекрасни храма, топлото време и чудесния Нил, като изпитвам лека завист към хората, които плават с големите кораби и пропускат истинския Египет т.е. целия тоя цирк, както и тънещите в безобразна мизерия и бедност села по пътя, стягащи сърцето ми.

Първата спирка е храмът Едфу (Edfu Temple), посветен на бог Хор, който заедно с Карнак е най-запазеният храм в Египет. Два огромни сокола от черен гранит пазят входа, а вътре цари една вековна тишина, леко мрачен и студен, даже в един момент ми става страшен заради огромните си изписани отгоре до долу тъмно сиво-зелени стени.

Следва храмът Ком Омбо (Kom Ombo Temple), където почитателите на бога с крокодилска глава, сътворител на света Себек (Sebek) освен астрологични символи по тавана, стенописи с изображения на хирургични инструменти и древен календар, са оставили и зловеща зала с 20-тина препарирани и няколко мумифицирани крокодила.

За финал на този дълъг ден, се качваме на лодка към свещения остров Филе, за да спазим древна традиция, според която всеки египтянин поне веднъж в живота си трябва да се отправи в пилигримство към храма Филе (Philae Temple) в култ към любимата ми крилата Изида. Питам се дали и сега има крокодили в Нил и лодкарят, и google ми отговарят, че да, точно тук в околностите на Асуан и по горното течение на реката има!

На сутринта ставаме в 3. Шофьорът продължава да ни изненадва с актьорските си изпълнения, като закъснява почти час и не си вдига телефона. За щастие когато пристига, не му се говори много и се радваме на мълчаливо нощно пътешествие сред пустинята. А това, което преживяваме в този момент е наистина вълшебно! Тъмното звездно небе е като натежало с плодове дърво в края на август. Играя си да разпознавам съзвездията, които сме свикнали да виждаме високо на небето и които съвсем не са на мястото си, а почти изпопадали, докосват хоризонта. Луната е ярък резен лимон, в ъгъла на кръгъл триизмерен глобус, гледан през телескопа на велик мореплавател. А когато спираме за почивка насред студените монохромни пясъци, се събужда и нейния вечно закъсняващ за среща любим Слънцето и превръща спящата Сахара в безкрайно развълнувано червено море.

След още няколко стотин километра и десетки конвои достигаме Абу Симбел, само на 50 километра от границата със Судан. Посрещат ни отново хора със сергии, които обаче са дружелюбни, не ни нападат нахално и веднага се питам какво ли става тук. Нубийците, местното население, познати като “народът, който се оправя с крокодилите” са по-африканци на вид, задружни са и въпреки че не са по-богати от арабите, са значително по-усмихнати от тях. На входа ни посреща един с излъчване на Морган Фрийман, който иска да види израженията ни след два дни път и шегата си, че днес е затворено. За секунди се стъписваме, а после се разнася оглушителен смях, че е отворено, но за българи е забранено. Вече доста ме е развеселил и почти успявам да залича образа на нашия вечно недоволен и мрънкащ шофьор.

И ето, зад завоя от вълнист пейзаж от пясъци, на брега на слънчевия януарски Нил, се разтварят двете най-вълнуващи страници на приключенския ни египетски роман – двата величествени храма. Абу Симбел, храм на великия Рамзес II и този на любимата му жена Нерфетари. Няма по-величествена гледка в Египет от тези 4 двадесет метрови статуи – Рамзес, Рамзес, Рамзес, Рамзес – седнал на трона си в четири различни годишни времена от живота си. В краката му – малки статуи на Нефертари, сина му и други роднини. По средата над входа, статуя на Ра-Хоракти (Ra Horakhty), във вид на сокол със слънчев диск на главата, стискащ в едната си ръка символа на силата, а в другата на справедливостта, а най-отгоре фриз от 22 маймунки бабуини, протегнали ръце нагоре, приветстващи изгряващото слънце. Вътре още 8 огромни Рамзеса, застинали в поза Озирис, ме гледат отвисоко докато достигна до светилище с 4 статуи, на чиито божества е посветен храма – Ра (Ra), царят бог Рамзес II (king god Ramses II), Амун Ра (Amun Ra) и Птах (Ptah). Два пъти в годината, с изгрева на пролетното и есенното равноденствие,  слънчевите лъчи влизат чак от главния вход и огряват за малко лицата на трите статуи, като тази на Птах – бог на тъмнината, остава във вечна сянка.

На 120 метра от неговия велик храм, Рамзес II изваял и по-малък, в чест на любимата си и красива жена Нефертари, която той боготворял. Посветил го на богинята на любовта, музиката и красотата Хатор. Все пак нарцисизмът му надделял и въпреки че това е единственият храм в Египет с цели статуи на жена, наред с огромните две нейни 10 метрови статуи, добавил за всеки случай още 4 негови.

Оставаме съвсем сами, след като многото автобуси, следващи стриктен график се изнизват. Този миг на щастие и спокойствие ме залива с благодарност, че съм тук и имам късмета да присъствам с цялото си същество.

След антракта хващаме пътя наобратно за “Пътувай гадно 2” и нашият кандидат за Оскар веднага ни приземява, излизайки с неустоима оферта, че срещу малко tips, можем да минем не по същия път по поречието на Нил, а през пустинята, спестявайки 2 часа. Там обаче имало военни, които мразели туристи (а аз си мислех, че именно те ни пазят) и се налагало да ги подкупим. Тук обаче яко се връзвам, защото пътят изобщо не съществува в google maps, нито има покритие от интернет и аз съвсем не без стрес, се опитвам да изпратя дестинация с местонахождението ни на приятел, по време на целите тези напрегнати 500 км. Пустинята обаче ме разсейва, предлагайки ми неустоими гледки. Пътят е монотонен и въпреки че не съм на камила и изнемощяла от обезводняване, за първи път през живота си виждам истински мираж! Толкова е сюрреалистично, наистина изглежда като вода!!! Вода насред редуващи се вихри от малки торнадо-та. Снимам, за да се уверя, че виждам именно това и даже фотоапаратът ми се съгласява с вътрешната оптика на мозъка ми! Това вълшебство не продължава дълго, защото майсторът на театралното изкуство, решен да играе представления до финала, отново слага сенниците, нарежда ми да си облека блуза, която да ми покрие врата, връчва чалмата си и ни инструктира сериозно, ако някой ни заговори, да отговаряме на арабски. Така пътуваме в напрежение цели 70 км., докато не преминаваме военния пункт, на който никой за нищо не ни спира. Той обаче спира и започва да си говори с един военен, а после ни лъже, че ще отиде в кафето тайно да му плати. Връща се с включен телефон и видимо щастлив започва да говори с кой ли не до края на пътя, след което изчезва доволен с думите – “нали ще ми напишете препоръка”.

През цялото двудневно пътуване, нервната ми система мечтаеше за един ресторант, който си бях набелязала. Казвах си, само да се доберем до Луксор, ще си отдъхна на онези хубави столчета с гледка към храмовете в центъра на града. И така, стигаме, вечеряме с най-вкусните фалафели и само след минути ставаме отново главни изпълнители, този път на музикалното шоу “Повръщай нечовешки цяла нощ”, докато на сутринта не чуваме колелцата на куфарите на нашите онемели слушатели – гостите от съседната стая, след този оглушителен концерт. 😊 През целия последен ден вместо на лежерни разходки, се наслаждаваме на хотелската ни стая с надежда да оцелеем и в очакване на резултатите от пср тестовете, които да ни позволят да се довлачим до трите предстоящи нощни полета. След всички лъжи през изминалите дни съм сериозно притеснена, че сега хотелиерът ще изманипулира резултатите така, че да му “гостуваме” още две седмици. Опасенията ми се оказват съвсем не безпочвени, когато той минава покрай нас и ни подхвърля с усмивка да не се притесняваме за резултатите, той от всеки положителен тест можел да направи отрицателен. Чудя се да си отдъхна ли или още повече да се притесня. За щастие и той се надява на препоръка в интернет и ни пусна да си ходим без усложнения.

Този контраст на велика история, пълна с естетика и красота и брутално настояще, осеяно с автомати, мизерия и очи, в които блестят единствено долари, запечата един много противоречив Египет в сърцето и портмонето ми. Преживяване истинско, фрапиращо, живо… Светът такъв, какъвто е. Иначе можете да го направите и плавайки в романтични представи по Нил, но ще ви бъде значително по-скучно. 😊