#5. Grand Canyon North Rim

Grand Canyon North Rim

Стоим в 5 часа сутринта на ръба на Гранд Каньон и нищо не виждаме, залепени гръб в гръб и пеем. Няма такъв смях и страх!

Но малко по-рано пътуваме в тъмната нощ през ‘Kaibab forest‘ и като в сън един елен се е изпъчил с рогата срещу пътя, втренчил се е право в нас като на картина! След него наизскачат стада от сърни и елени. Осветени от фаровете на колата, изглеждат като негативи. Толкова е сюрреалистично, не знаех, че се хранят нощем.

На другия ден минаваме по същия път по светло и няма и следа от сърна, сякаш никога нищо не е било! Отварям си широко очите за бизоните, които разхождайки се в googlemaps бях видяла, но уви останаха си само на табелата и в онези индиански времена. Пристигаме в единствените бунгала на върха и на небето няма място от звезди, затова няколко падат. Пожелаваме си да успеем да станем сутринта за изгрева.

Знам, че има една 20 минутна пътека ‘Bright Angel Point Trail’, която води до площадка за наблюдение. Ставаме в 5ч., намираме пътеката, но тя се оказва непрогледно черна. Явно е, че върви по ръба на каньона. Челниците са останали в изгубения багаж и осветяваме пътеката с телефони. Най-големият страх е неизвестността! След срещата с мечката и среднощната еленска манифестация, тези 20 минути ми се виждат безкрайни. Вървим, пеем, за да прогоним въображаемите койоти и пуми, които също са записани в домовата книга на каньона, а срещу светлините ни летят прилепи. Единственото ни оръжие е нелепия в нощта статив. Най-накрая пристигаме на площадката, но това, за което не сме помислили е, че изобщо няма да знаем, накъде да насочим камерата. Виждам силуета на една скала над нас и след припламнал спор между режисьора и филмовия му екип се покатерваме. Зачакваме слънцето, което изобщо не се появява с часове. Още по-страшно е, сега да се връщаме, затова залепени гръб в гръб стоим като наказани на върха на скалата и пеем цял час, докато слънцето се покаже :))) Като се развидели, се заливаме от смях, защото пътеката е безобидна, а скалата която изкачихме с толкова усилия от отвесната страна, има едва ли не стъпала от другата страна! Все пак таймлапсът ни се отплати. Големият Каньон е наистина много голям! ‘Създала го е река Колорадо, но инструкциите трябва да са дошли от Господ’ – възкликнал някой си Дж.Пристли, когато вижда каньона за първи път. Наблюдаваме 5 милиона годишната игра на река Колорадо с кайбабския масив. North Rim е мястото, където индианците от племето навахо са се събирали, за да общуват с техните богове. Ние – с нашите.

След тричасовото съзерцание на раждането на светлината, решаваме да тръгнем по известния път – ‘Kaibab trail’, свързващ North и South Rim. ‘North Kaibab Trail’ е най-слабо посещаваната и съответно най-стръмната от трите пътеки през каньона. Затова  от тук се снабдявам с 2 клона, вместо загубените ми щеки, на които съдбата ще отреди да видят много други далечни земи. И тъй като северния склон е по-висок от южнаия с няколко стотин метра, преходът минава през всички екосистеми, които могат да се срещнат между Канада и Мексико. Разбираме колко е важно да навлезеш дълбоко в каньона, за да разбереш какво представлява той. Който го види отгоре, го е видял на половина. Вървим в пясъчна пътека. Прахът по обувките се променя – кафяв, сив, бял, жълт, червен. Отново се озъртаме за ‘rattlesnakes’ – гърмящи змии. Не срещаме, но яркосинята птица ‘Scrub Jay’ прелита точно пред нас. Прочитаме табела, че след няколко часа преход ще намерим тоалетна и вода и че импровизирането е абсолютно забранено, но явно мулетата за туристи, минали преди нас, не могат да четат. Преходът Rim-To-Rim е двудневен, спи се в къмпинг на самата река Колорадо, но ние разполагаме единствено с този ден и стигаме едва до ‘Supai Tunnel’. Ако се случи обаче пак да стъпя по тези земи, непременно ще направя прехода от Hualapai Hilltop до Supai – селото-резерват на индианското племе на синьозелените води – Havasupai, от южната страна на каньона, който води до приказните водопади – Havasu и Moony Falls. Това обаче изисква подготовка месеци напред, единствените къмпинг и хижа са заети до края на годината.

Прибираме в сърцата си последните гледки от ‘Coconino Overlook’ и продължаваме пътя към … Навахо земите!