#12. Grand Canyon South Rim

Grand Canyon South Rim

Пътувайки в съзнанието си аз виждам земята на Хопи, Зуни, Навахо, Апаши, Йавапай, Хуалапай, Хавасупай, Пейюти /Hopi, Zuni, Navaho, Apache, Yavapai, Hualapai, Havasupai, Southern Paiute/ – племената, които наричат Големия Каньон свой дом. Но белият човек тук се е опитал да опитоми почти всичко диво от южната част на каньона. Това е цял град! Има даже влак, който стига директно на върха и цели три автобусни линии. Множество спирки с площадки за наблюдение, където туристите са вгледани повече в стиковете си за селфи, отколкото в красотата зад гърбовете им. Като някаква надпревара е, кой ще застане пръв най-отпред и ще се закотви с телефона на върха, а щом намеря по-спокойно място, където да инсталирам статива си, веднага някакви хора пристигат, за да видят дали щом снимам чак там, не пропускат и те някой още по-велик ъгъл.

Абстрахирам се от хората и се разтварям в гледките. Търся реката, погалвам върховете, заставам на ръба и тръгвам с птиците. Разтърсващо е като грандиозна песен, която може да разплаче сърцето ми. Опитвам да не го правя. Пътеката, която започнахме преди няколко дни от север, се вие към спомена, дърпа ме към себе си. Обувките едва стоят на мястото си – South Kaibab Trailhead, някой ден ще се върна! Поглеждаме от Pima Point, Mohave Point, Mather Point, Yavapai Point. Постепенно се връщаме към цивилизацията и знаем, че нещо наше сме оставили там назад в навахо земите и там долу, по пътя към реката.

Скачаме от Point на Point, а между спирките ставаме свидетели на неповторимата връзка шофьор-пътници, която не се ограничава с това да се разкажат добре заучените факти за каньона, но и е стремеж на шофьорите да изнасят почти театрални автобусни представления. От вицове през песни до лични драми.

На Desert Point обаче се запознавам с една удивителна личност – една от първите жени архитекти на Америка – Mary Elizabeth Jane Colter, която се е развихрила в началото на миналия век и си е спечелила името ‘строителят на червената земя’. Тя е от тези личности в историята, за които се чуди човек, как е стигнало времето на един живот за делата, които са сътворили. Когато и възложили да направи няколко постройки на каньона,  тя постъпила като рядък екземпляр архитект и пътувала 6 месеца из земите на хопи, за да изучи древните сроежи на пуебло индианците. Вдъхновена от познанието и таланта на зидарите прародители, тя създава съвсем нови структури, които да изглеждат старинни, сякаш са израстнали от скалите, като създадени от самия каньон. Въвлякла в строежа местни хопи зидари и използвала дърво и камък от месността. Изкачваме се в построената от нея 21метрова метална, но маскирана с камък кула Desert View Watchtower, пред която има реплика на древна ‘кива’ – кръгла постройка, която пуебло индианците използвали за своите ритуали. Самото гледане на каньона е ритуал, ако застанеш на това място. Точно такива неща обичам в архитектурата. Захласвам се по двойка гарвани, които не летят, а танцуват в небето! Огромни са колкото орли.

Нейна е и Hopi house. Построена е през 1905г., по времето когато повечето архитекти са мъже, това е първата и сграда. Едно време това е било не само ‘curio place’, а арт галерия, където местните занаятчии и майстори са живяли и работили пред очите на посетителите, правили са своите бижута, керамика, одеала и други неща, които после продавали тук. Но сега е просто магазин с всякакви индиански джунджурии и най-хубавото – книги! Искам всичките да ги купя! Но си тръгвам само с три. Отварям произволна страница и прочитам:

“Белият човек говори за ума, тялото и духа така, сякаш са разделени. За нас те са едно. Целият наш живот е духовен, от момента, в който се събуждаме, до момента, в който лягаме. Якима лечител“

“The white man talks about the mind and body and spirit as if they are separate. For us they are one. Our whole life is spiritual, from the time we get up until we go to bed. Yakima healer“

След като посрещнахме слънцето от северната страна, решаваме да го изпратим от южната, от Yaki Point. Прощавам се дълго както със слънцето, така и с цялата грандиозност и в този момент думите на индианския лечител се превръщат в моя реалност. Събирам трите субстанции на съществото си и ставам едно със себе си и с всичко останало.