#6. Horseshoe Bend

Horseshoe Bend

Пресичаме границата на ‘Navajo Tribal Park’, на която пише ‘От тук важат законите на Navajo Nation’. Осъзнаваме, че преминаваме границата между два свята. Оказва се обширна територия, почти държава, с градове, които са изцяло индиански. Всички по магазините, бензиностанциите, навсякъде са само индианци – говорят помежду си на навахо, а белите сме гости.

Пристигаме в мотела привечер. Посреща ни жена, която е като от филм – високи скули, едри рамене, повечето индианци тук по-скоро приличат на мексиканци, както те самите казват за себе се – Не сме тези с плитките. Над главата и виси табела Ya’at’eeh, чиито смисъл съвсем не означава само  ‘Добър Ден’, но това ще разбера няколко дни по-късно.

Всичко е толкова мое! Индианските шевици, гривните за защита от кедрови семена, куклите качина за късмет, тютюнът с най-различни имена, вкусните мекици вместо хляб.  Наслаждавам се на това да не разбирам речта помежду им. Не мога да се сдържа и веднага купувам 3 любопитни картички – с индиански символи, с абсурдния пустинен заек с рога –  кръстоска между антилопа и пустинен заек, както и с митичното същество от петроглифите Kokopelli, представляващо свирещ пънкар с флейта.

На сутринта пропускаме Marble Canyon и се отправяме се към Page, защото сме се уредили с билети за представлението, което се играе точно в 10.30ч. от слънчевите лъчи в каньона на антилопите.

Пътят ни минава през историческия ‘Navaho bridge‘, където се поглеждаме за първи път очи в очи с река Колорадо и се отбиваме през ‘Подковата’ – ‘Horseshoe Bend‘ –  мястото, където тя прави почти 360 градусов завой. По средата една скала е отказала да се подчини на реката и се е кривнала като сбръчкана широкопола шапка. За първи път вървим през истинска пустиня, осеяна с кактуси. Обувките ни затъват в пясъка, жегата е наистина екстремна дори в ранната сутрин, а един час е достатъчен да изгорим от силното слънце.