#03. Mojave Desert

Mohave Desert

Толкова обичам пътя! Мога да си живея на 4 гуми, само като се ширне пред мен път, душата ми си попада на мястото и винаги се успокоявам. Затова изобщо не ми дотежава 10-часовият път през пустинята Мохаве. А крайпътните тоалетни са ми любими – с толкова информация, снимки и оригинални идеи, те са цели информационни центрове. Научих за дървото Джошуа, за мините от Боракс и за пустинната костенурка. Погледът се рее в изваяните форми на пустинни дюни, докато слънцето си играе със сенките им. Малко торнадо се завихря в пясъка. Давам си сметка колко по-страшно е, ако закъсаш в пустинята, отколкото в гората. Минаваме покрай Вегас и въпреки нежеланието ми да влезем в града, за да не се минем, спираме. Вътрешният ми глас не е сбъркал. С удоволствие бих пропуснала пирамидите и безумните блокове-казина. Усещането за изкуствен град е навсякъде, голи мадами се снимат, хора прелитат над главите ни на главната улица, която прилича по-скоро на евтин пазар. Въпреки това влизаме в лъскаво казино и веднага олекваме с 10 долара. Отметнали и града на кича, се отправяме към Zion – истинското чудо на природата!