Болестта съвсем ме събаря в местността San Juan Trading Post до Mexican Hat, където вкаменена дама с ушита от вятъра рокля и мексиканска шапка се е изкачила на един хълм и се е вгледала в хоризонта. Тук проговаря разумът ми, който рядко включва тази своя функция и вместо да продължим по план към Canyonlands и Arches National Park, за да застанем под най-високата арка в Света и да погледнем през ‘Прозореца’ на Юта, решаваме да останем един ден тук и нищо да не правим, за да оздравея.
Нищоправенето по моите разбирания се състои в това, поне да отидем да разгледаме изложбата на великия дизайнер Вятъра и не по-малко известния скулптор Водата в най-големия музей под открито небе – Долината на паметниците!
До панорамния Jhon Fort Point, където прочутия режисьор е снимал своите филми, се стига с кола през черен път в пясъка. Скорострелно прогонвам сцената, как затънали с ниската ни кола, бутам отзад и тръгваме смело, клатушкайки се по черния прашен път. Отново малко торнадо демонстрира изненадващата сила на ветровете тук. Пътят е хипнотичен, минаваме през лунен пейзаж! Колата ни се оказва космически кораб, а ние сме астронавти, кацнали на друга планета. Като огромни миражи изникват едно по едно произведенията – ‘Трите сестри’, ‘Слонът’, ‘Ръкавичките’, хълмовете ‘Мерик’ и ‘Митчъл’, ‘Игуменката’, ‘Камилата’, ‘Тотемният сълб’, ‘Палецът’, ‘Скалата Замък’, арката ‘Ухото на вятъра’ и още много други безименни скулптури.
Някога преди 250 милиона години това е било дъното на плитко море. След изчезването му преди около 70 милиона години, творческият тандем между Вятъра и Водата е сътворил съвършените си творби, като е отнесъл част от пейзажа и го е превърнал в пясък. Чувството обаче е точно обратното на природните закони, сякаш огромна сила е изстреляла гигантски сталагмити от недрата на Земята.
Изпращаме Слънцето по неговия път, което прибира/съблича червения цвят на/от железните великани и се скрива зад съседната, по-неизвестна на туристите и свещена за индианците, долина на тайните – ‘Mystery Valley’- следващата ни цел.