#2 Sequoia National Park

Винаги леко ме е притеснявал въпросът, какво се прави, ако човек срещне мечка. Американските табели съвсем ме объркаха, тъй като твърдят точно обратното на нашите – вместо да се отдалечите бавно и без резки движения, на тях пише – махайте с ръце, викайте, скачайте, даже хвърляйте камъчета, само да не уцелите главата и. Поне разбрахме със сигурност, защо няма смисъл да се катерим на дървета.

The Giant Forrest – Броденето в ‘Sequoia and Kings Canyon‘ прилича на разходка в омагьосана гора. Самите секвои са като добри заспали великани, които заради светлия цвят на кората си,  наподобяваща кокосов орех, придават топлина на боровата гора. На по 3000 години те пазят спомени от многото пожари, на които дължат дълголетието си. Хващаме  Sherman Tree Trail, за да видим най-голямото дърво в Света –  General Sherman Tree – (на 2200 години, 84 м). Хора се редят на опашка, за да се снимат пред него, на няколко метра от него има дървена ограда. Нареждаме се и ние. По пътя обаче се оглеждат един в друг близнаците – Tough Twins, които можеш да докоснеш, погалиш, даже да влезеш в дънера на едното дърво, издълбано от пожар и да надникнеш навътре към сърцето му.

Кривайки извън най-туристическата част по The Congress Trail обаче, попадаме в тишината! Докато аз се забавлявам да снимам най-разнообразните райета на хиляди катерици, пресичащи пътя ни, съвършените скулптори от изгорели дънери и гигантски корени, тишината се прекъсва от нещо голямо! Оказва се черна мечка на клон на 20-тина метра от нас. Думите „снимай!“ и „бягай!“ се сблъскват във въздуха, докато осъзнаваме, че виждаме по-малкото от двете съзвездия и започваме да се оглеждаме за голямото. Веднага забрвяме какво пише и на двете табели и тръгваме към аварийния изход.

Там друг един гигант The Sentinel се е изправил пред малка къщичка – The Giant Forrest Museum. А вътре научаваме нещо наистина впечатляващо – преди години на мястото, където се намира, са били построени няколко големи хотела, бунгала, къмпинг и други радости на цивилизацията. С годините обаче установили, че присъствието на хората вреди на секвоите и с един замах разрушили построеното и го изнесли извън парка!

Не пропускаме и Tunnel Log – паднало през 1937г. дърво, през което се минава с кола. Силите този ден не ни стигат да изкачим Moro Rock, виждаме го единствено изотдолу, нито да надникнем в кристалната пещера или да се разходим из издълбана хижа в паднала секвоя. Но аз обичам да оставям недовидяни неща, за да се връщам. Докосването до величието на тази дивност, въплътена в стебла и корони, прочиства всякакви разочарования и пътя продължаваме с устремление и вълнение.

………………………………………….

John Muir In Giant forest

In 1875 pioneer naturalist John Muir visited here and gave this grove its enduring name:

„…when I entered the sublime wilderness the day was nearly done, the trees with rosy, glowing countenence seemed to be hushed and thoughtful, as if waitig in counscious religgious dependence on the sun, and one naturally walked softly and awe-stricken among them. I wandered on , meeting nobler trees where all were noble.“