#25 THE MYSTERY OF NEMRUT DAG /The Mountain of The Gods/

THE MYSTERY OF NEMRUT DAG /The Mountain of The Gods/

Не знам кое повече ме стресира по пътя към Немрут. Четиримата военни с автомати, препречили малкия тесен път в замръкналата планина или петте огромни паяка, които ми размахват 40те си пипала за здрасти в стаята на хижата. Първите бяха разоръжени от възможно най-хрисимата ми усмивка и фалцетната ми вече добре заучена реплика „Тешекюр едерем“, подавайки паспортите за проверка, при което строгият поглед на началника за секунди се трансформира в широка стокаратова бяла усмивка, даже с поклон ми се сервира отговор на турски, който в този момент е изключено да запомня поради бумкащото ми в гърлото сърце. Единственото, което искам в този момент е да се телепортирам бързо и надалече от войниците, обградили колата, чиито пръсти стоят в готовност на спусъците, а на единия за по-голям ефект виси шапка на дулото. Засиленото военно присъствие се усеща още от Малатия, където е пълно с бази и танкове, не само заради близостта до Сирия, но и в този момент тъкмо са зачестили атентатите в отсрещен Бейрут, Ливан.

Немрут Даг се намира почти на границата със Сирия и на 2206 метра над морето, високо в планината. Колкото повече приближаваме Сирия, толкова по-жълт, плавен и пустинен става пейзажът, а в бензиностанциите имам усещането, че е време да си сложа дълга пола. Не веднъж долавям пренебрежително подхвърляне на торбичката ми с покупки и се налага да сподавя негодуванието на западния ми еманципиран дух. Наблюдавам и тези забулени жени, които седят послушно в колите и чакат мъжете им да напазаруват, но в същото време, парадоксално на бурките и фереджета си, неприкрито се снимат за фейсбук, инстаграм или друга социална мрежа с изкусителни погледи и предизвикателни пози… новите реалности, дори и тук, където даже booking не работи!

И така, стана ми навик да посещавам местата от регресиите ми. Учудващото е, че всеки път се случват събития, много подобни на виденията ми, без изобщо да ги предизвиквам. Личната история тук няма да разказвам, но това което ме интригуваше в тази регресия беше, че не разглеждах обекта и статуите, а седях с гръб към тях и хълма през нощта, загледана към хоризонта. Тогава почти нищо не знаех за Немрут и когато хижарят ни пита „Ще ставате ли рано, за да посрещате изгрева на върха?“, идея си нямах, че съществува такъв ритуал и до днес. Прекарвам една незабравима нощ в полусън, изпълнен с крясъци между мъж и жена в хижата, който примесен с все още пресния образ на автомати, събужда всичките ми спомени за екшън филми с участието на отвлечени туристи. Така че когато хижарят услужливо идва да потропа с тежки юмруци върху тресящата се врата на паячната стая в 3 през нощта, сърцето ми прави няколко междупланетарни обиколки, докато се върне на тъмното шосе, по абсолютно празния път към Немрут. След половин часови серпентини спираме на пуст паркинг. Там пазачът добавя към трилъра и думата психо, светкайки ни с фенерче в очите и изпращайки ни да си купим билети от празна тъмна сграда в нищото. Когато най-сетне пристигаме на мистериозния връх, недоумяващо се озовавам в компанията на още поне 100 посрещачи на светлината, седят безмълвно, загърнати в одеяла, на почти ураганния вятър. По-късно разбирам, че всички идват от другата страна на планината, през Кахта. Заемам и аз позиция върху създадения преди 20 века огнен олтар, и ето че съм тук, седя отново с гръб към хълма, загледана към хоризонта, в очакване на Слънцето. Все още се колебая дали съм в регресията или в реалността, особено след като звездата, около която се въртят толкова митове, легенди, а и самите ние се появява и всички като под команда стават и си тръгват от археологически обект, включен в списъка на световното наследство от Юнеско, без изобщо да го разгледат!

Оставам насаме пред небесния трон на боговете! Немрут Даг, свещеният тумулус – високата цели 50 метра могила от струпани варовикови камъни. Предполага се, че в сърцевината и лежи неоткритият вечен дом на обожествилия се Антиох I, цар на Комагена. Симетрично от двете страни на хълма, сякаш е разполагал с Аутокад, на най-високото място в царството си, на изток и запад, върху съвсем идентични ритуални тераси, той издигнал статуи на седналите божества, редом до които и своята собствена, наблюдаващи всеки изгрев и залез от 20 века насам.

Разглеждам с любопитство екстравагантните шапки (персийски тиари) и хипстърски бради на обезглавените от времето триметрови глави на боговете. Антиох е бил доста хитър като ги е вписал в небесната община с по две имена, така че нито гърци, нито перси да посмеят да им посегнат, а вечна застраховка с бъдещето е сключил на гърба на пиедестала си със следния надпис: „Този който почита тези статуи и паметта им, ще е благословен от всички богове и мои предци, а този който ги унищожи, ще гори заедно със семейството си в гневния им огън.”

Явно заплахите му са свършили работа, защото нареден пред мен ми се представя следния микс от земни и неземни същества: Лъв, Орел, самият Антиох, богиня на плодородието и изобилието Комагена – Фортуна/Тюхе, в центъра и малко по-голям от другите – върховният бог Зевс – Оромастес и синовете му Аполон – Митрас и Херакъл – Артагнес/Херкулес, Орел, Лъв.

Над главите на боговете се извисяват огромните им 9 метрови тела, а в основите им Антиох се фука колко е гъст с тях, здрависвайки се с всеки един върху четири огромни плочи с релефи (сега липсващи). А аз пък идвам заради петата, известна като “Лъвския хороскоп”, най-древният хороскоп в Света открит до сега. На нея  върху релеф на лъв са изобразени 19 звезди, представляващи съзвездието Лъв, а Марс, Меркурий и Юпитер даже са надписани на гръцки. Дали има общо с факта, че Зевс е създал съзвездието Лъв в чест на сина си Херкулес, убил немейския лъв, нямам представа, но откривателят на Немрут Ото Пухщайн смятал, че хороскопът показва, че Антиох бил роден под знака на Лъва и че не само Луната, но и Марс, Меркурий и Юпитер, (леле колко огън) били под същия знак. Позицията им пък отговаряла на точната дата 07 юли 62г. пр. н.е. – датата, на която царят, очевидно със солидни знания по астрология, се е качил на трона.

И тук разказът става предимно за астролози, така че невярващите могат да скролнат към финала и да пропуснат астрологичните ми разсъждения, с които смятам да завъртя главите на изследователите на 180 градуса, от лъвска във водолейска посока.

Официалната версия на археолозите е, че този обект е основа на непозната дотогава нова религия, обединяваща изтока и запада. А лъвовете и орлите представлявали доминацията на комагенското царство над Земята и Небето.

Аз обаче след година и половина изучаване на астрология, няма как да не се сетя за неподвижният кръст в астрологията, виждайки наредени един до друг в комбинация Лъв, Орел (висшият символ на знака Скорпион), Човек (символът на Водолея – тук самият Антиох) и богиня на изобилието (която във всички култури представлява знака Телец, в случая единствената женска фигура Комагена). “Това според апокалипсиса на св. Йоан са четирите същества от най-висок ранг, стоящи до трона на Бог и съзерцаващи го с хиляди очи т.е. приемащи енергията му.” *

Който разбира и от таро, знае и че точно те са изобразени в четирите ъгъла на картата “Светът”, символизираща щастливият завършек или приключването на един цикъл и започването на друг, което е и моето езотерично доказателство, че наистина вътре, полегнал във вековна дрямка, Антиох е преминал от земния живот към вечността.

И това сякаш за мен коренно променя смисъла на този по-скоро космически, отколкото археологически обект. Изведнъж виждам в Антиох не фараоноподобен егоцентрик мегаломан, а еволюирал представител на знака на Лъва – индивидуалният дух, творецът, развил и висшата характеристика на своята противоположност, Водолея – новатор, с визия за бъдещето, обединител на всички религии и хора, издигнал образа на Човека или цялото Човечество наравно с боговете, с едно много по-дълбоко послание, изпреварило времето си.

Ти не си равен на Бог, а сам си Бог, творец на себе си и независимо какъв Бог си избрал да живее в теб – гръцки, асирийски, персийски или комагенски, е време да се здрависаш с вътрешния си Бог, да се извисиш и да поемеш отговорност за собствената си съдба, да заживееш истинския изначален план на душата си….

И докато се главозамайвам от астрологично-археологичните ми прозрения, Антиох ми съобщава, че не е съгласен да се задълбочавам повече върху тайните му като ме поздравява по водолейски с една внезапна Уранова гръмотевична буря. Аполон на свой ред, който имал способността и силата да се превръща в светкавица, се съгласява с него като изпраща няколко, а за да е още по-категоричен, върховният бог на небесата и дъжда Зевс прибавя леден вятър, градушка и толкова силен дъжд, че чак боде. Херкулес, въплъщаващ непобедимата издържливост на човека над природата, ми казва “бягай!”, а Комагена, като представител на личния ми астрологичен знак и ценител на красотата и изяществото, се смилява над мен и пробива тъмните облаци с няколко нежни лъча слънчева светлина върху вълнистия безкрай.

Тръгвам си като след регресия от този връх на светкавични прозрения с мисълта, че времето на идолите и гурутата отмина. Сега ти си гуруто. И въпреки че съм се убедила в силата на летящите скали – планетите върху живота на човека, ми се иска да вярвам, че всеки може да превъзмогне астралната си карта, способен е даже да изчисти кармата си, защото както всеки добър астролог знае, независимо под какви звезди сме родени, ако променяме себе си, се променя и съдбата ни. Това са новите правила в ерата на Водолея. А и нали Учителят е казал: “За глупавия съществува карма. А за разумния, за мъдрия има само дхарма. Кармата се ликвидира със закона на любовта, а не с бягане. Ако сте внимателни и разумни, ще ликвидирате кармата си и ще влезете в дхармата.” **

* Из лекция за оста Телец – Скорпион на единствения по рода си астролог Светла Балтова, чиито знания се равняват на няколко културологични, езотерични и медицински библиотеки и от която имам щастието да бъда инициирана в тази необятна наука.

** Свещенни думи на Учителя. Том 2.