Upper Antelope Canyon – наречен от Навахо ‘Tsé bighánílíní‘ – ‘мястото, където водата минава през скалите‘. Преди много години стада от ‘Pronghorn Antelope‘ (антилопи с извити рога) са се разхождали свободно във и около каньона, което обяснява английското име.
Пристигаме, когато млад индианец пее пред групата и свири на воден барабан. Всички навахо пеят прекрасно! Пътуването до пещерата-каньон е около 20 минути с пикап през дълбоката пустиня. Очите ми се пълнят с нежния силует на пясъчната дреха на Земята. Влизаме.
Започвам този текст за трети път. Както казаха в един филм – ‘Трябваше да пратите поет!’, защото това, което виждаме е Космос, поезия на природата! И всеки разбира това, което има в душата си. Всеки рисува своите картини спрямо въображението си. Индианците ни показват форми, наподобяващи президенти, орел, Кинг Конг, Окото на дракона, Целувката на вожда, заставайки под точно определени ъгли наистина се виждат. Но аз се оглеждам в импресията, в абстрактното и неяснотата, в която мога да се загубя и намеря отново. Магически камъкът се превръща във вълна. Напълно се изключвам от реалността и се разтварям в слънчево жълтото – радостно оранжевото – огнено червено – нежно розовото – пурпурно лилавото – мистично синьото. Точно в уречения час, пристига главният актьор – Светлината! Лъчите проникват в процепа над нас и достигат дъното на каньона. Сякаш включват прожекторите и театърът започва. Всички са притаили дъх пред разигралата се сцена – Небето целува Земята! Водачите хвърлят пясък върху извивките на тялото на пещерата и захласнати наблюдаваме оживели духове да танцуват пред нас. Излизаме онемяли, сякаш сме видяли друг свят. Пътуваме в мълчание.
Представлението се играе през цялата година, но е най-внушително от 20 март до 7 октомври. може да се посети само с водач, заради скорострелните наводнения, които се случват, особено в сезона на мусоните и които са взели живота на 11 души през 1997г.