#4. Zion National Park

Zion National Park

Щом видя нещо с надпис Adventure, моментално с любопитство се пъхам вътре. Какъв късмет – точно от тук се наемат обувки за каньонинг, неопренови чорапи и едни дълги пръчки, с които можем без проблем да проверяваме до колене или целите ще нагазим в бързеите на река Върджин. Не може да се каже, че е много девствено тук – тълпата особено в началото е голяма, може би защото имаме късмет и идваме, когато достъпът е свободен и безплатен. Резервациите за ‘The Narrows’ са напълно иззети три месеца напред. Бяхме се приготвили да се качим на мястото, където кацат ангели –  ‘The Angels Landing Trail’ и да ги погледнем отгоре, но при тази възможност бързо се мушваме в удобните обувки и навлизаме в реката. Това обаче си е истинско приключение, учим се с часове къде и как е най-лесно да пресечем реката, докато се взиране във високите червени канари над нас. Неописуема красота и величие! Разбирам защо първите бели заселници – мормоните са дали името Zion – ‘светилище, храм’. Всичко в Америка ме кара да се чувствам малка и смирена пред големината и простора на тези земи.  Внезапно синьото небе се смрачава и започва да вали. Ние сме дълбоко навътре в каньона и се налага да обърнем, бяха ни предупредили да следим цвета на водата, тъй като бързо стават наводнения. Тъкмо се заговаряме с един колега по таймлапси, който иска да ни разкаже за приятеля си Атанас от България, когато една скала се отчупва и пада точно до нас. Явно ни подканят да си ходим. На излизане, скалите са още по-красиви, червеното става огнено от залязващото слънце. А от снимките сега забелязвам, че нищо неподозиращи, сме минали покрай ценни петроглифи, без изобщо да забележим.